Интервю за списание 360˚ на Г-н Ивайло Иванов, председател на УС на НАКЗТ:
Първата Българска рейнджърска служба – НАКЗТ
Интервю с председателя на управителния съвет на Агенцията г-н Ивайло Иванов за тази единствена по рода си в България инициатива.
Агенцията работи в тясна връзка с европейски и чуждестранни институции и организации и притежава първата по рода си напълно оборудвана високопланинска база за обучение на рейнджъри в местността Петрохан, Западна Стара планина. За неколкогодишното й съществуване са постигнати значителни успехи по опазването на Защитена зона “Западна Стара планина и Предбалкан”, като в районите на действие на планинските патрули и рейнджърите от базата проблемите с бракониерство, незаконен дърводобив и груби нарушения на природозащитните мерки са сведени на практика до нула.
През 2022 година НАКЗТ стартира за първи път в България пилотен проект за въздушно наблюдение в защитени територии посредством високоспециализирани дронове от последно поколение позволяващи автономно инфрачервено и оптично наблюдение от стационарни и мобилни командни центрове на обширни райони от голяма височина. От базата на Агенцията на Петрохан към септември 2022 година се осъществява ежедневно въздушно наблюдение на район с площ от 700 кв. км.
Обърнахме се към председателя на управителния съвет на Агенцията г-н Ивайло Иванов, юрист с международна кариера, с въпроси относно тази интересна и единствена по рода си в България инициатива.
Г-н Иванов, как се стигна до създаването на НАКЗТ?
Създаването на Агенцията беше един дълъг процес, който започна много преди формалното учредяване на Сдружение НАКЗТ, със създаването на екип от хора със специфична експертиза, привличане на необходимите инвестиции за закупуване и оборудване на подходяща високопланинска база и техника, и установяване на необходимите контакти на международно ниво, за да може да бъде осигурено безпрепятственото функциониране на Агенцията с достатъчно далечен хоризонт. Това което истински ни провокира да се заемем с тази нелека задача са трудностите пред които са изправени институциите по опазването на защитените територии в България и множеството проблеми в този сектор. Въпреки че почти 35% от територията на страната попада в границите на защитени природни територии и въпреки че има разписани мерки за опазване и контрол на тези територии, това опазване и контрол е така споделено между различни структури и институции, че не може да бъде ефективно упражнявано.
Моделът на рейнджърските служби, които работят ефективно в редица европейски държави, САЩ и други места по света, не съществуваше до момента в България. Единственият български аналог, парковата охрана в националните ни паркове, не е особено ефективен, поради липса на хора, материално обезпечаване и адекватна нормативна уредба. От години съществуват системни проблеми на Рилските езера и на други знакови места в българските национални паркове, които никой не успява да реши. Изправени пред този проблем, ние решихме да излезем изцяло от порочния кръг, създавайки една напълно независима работеща структура по западен образец.
Вие сте пълноправни членове на EUROPARC, както и на Световната и Европейската рейнждърски федерации, които обединяват практически всички рейнджърски служби по света. До каква степен смятате, че ще успеете да въведете световно утвърдени стандарти в България?
Световното семейство на EUROPARC е наистина огромно, това е много влиятелна международна организация, в нея освен нас от българска страна членуват и Асоциацията на Парковете в България както и Дирекцията на парк “Централен Балкан”. По отношение на рейнджърските федерации единствено ние представляваме България сред 91 световни рейнджърски организации. Това е огромен международен опит с утвърдени стандарти и ние активно работим по въвеждането на модели, които биха могли да бъдат успешно приложени на наша територия. Пилотният ни проект за въздушно наблюдение е от изключителен интерес за някои наши европейски партньори. Това лято наши представители бяха на посещение в няколко рейнджърски служби в европейски държави, тази есен ни предстои участие в няколко световни конференции по линия на EUROPARC, IRF, ERF, а подготвяме и обмен и сътрудничество с Rocky Mountain Ranger Association, на която също сме членове. Това е само началото, в бъдеще тези контакти и сътрудничество само ще се разрастват.
Какво точно правите ежедневно? За първи път в България сте въвели въздушно наблюдение. Разкажете ни как работи? Каква друга техника използвате в ежедневието си?
Животът в базата на НАКЗТ на Петрохан е много разнообразен. Има периоди през които има много хора, като по време на обучения или международен обмен, има и кратки периоди в които в базата са само патрулните екипи и дежурните рейнджъри. Ежеднвено планински патрули в екипи обхождат с високопроходими патрулни автомобили и мотоциклети големи части от зона “Западна Стара планина и Предбалкан”, райони на западната ни граница и Понор планина.
Отделно от няколко месеца работи напълно и системата ни за въздушно наблюдение с много специализирани дронове които имат огромни възможности и обхват на действие. Те са на разположение на стационарния ни център в базата както и на мобилните ни екипи и позволяват наблюдение на всичко което се случва в планината, както през деня така и през нощта. Точно това улесни работата ни изключително много, като в момента ефективно и за минути може да се набави информация за всеки инцидент преди да бъде изпратен наземен екип. През последната половин година това повиши ефективността ни изключително много и резултатите от този проект предизвикаха силен интерес сред нашите международни партньори. Би било добре това ноу-хау да бъде прехвърлено и към Дирекциите на българските национални паркове, ПСС, както и към редица служби, които биха имали полза от него. Това тепърва предстои.
Явно, имате уникален поглед върху огромен регион, който включва и погранична зона, имате ли взаимодействие с местни служби и държавни структури на които, сигурно, би им било от полза сътрудничество с вас?
Агенцията има добро взаимодействие с всички структури на местно ниво свързани с МВР, както и с горските стопанства, и естествено с регионалните инспекции по околната среда към МОСВ. Ние сме добре оборудвани откъм материална база и персонал и сме денонощно на терен, което ни прави техен естествен партньор. Срещаме много компетентни хора в тези служби на местно ниво, които в много случаи са възпрепятствани от тромавата система да си свършат качествено работата. Определено има все още поле за развитие на тези взаимоотношения.
С какви проблеми в планината се сблъсквате най-често? Какви са случаите в които сте участвали? Какво успяхте да предотвратите?
За последните две години бяха постигнати много големи успехи в района който се обхожда ежедневно от наши патрули. Бракониерските прояви спряха напълно, незаконната сеч също. Това доведе до драстично увеличаване на популацията на сърната тази година както и на други животи в околноста. Имаме и доста голям успех по отношение на предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци в планината. Срещаме най-големи трудности с ограничаване на движението на МПС-та извън пътищата в защитената зона – нещо което е изрично забранено. Това са джипове, кросови мотори, АТВ-та и моторни шейни през зимата. Откакто работи системата за въздушно наблюдение всички тези случаи се записват и документират и оттук нататък тези нарушения също ще намаляват. Поставят се информационни табели на ключови места и хората които са свикнали да използват планината от близките села и градове, както и от София вече свикнаха с нашето присъствие и започнаха да съдействат и дори да окуражават контрола който упражняваме.
Следващият въпрос е свързан точно с това – създадохте ли си врагове с тази дейност и как ви приемат планинарите и местното население?
В началото преди три години беше трудно, хората не знаеха какво се случва. Въпреки че ние сме в Софийска област, базата ни се намира на границата на Северозапада, където в малките населени места има специфична нагласа към нови неща. Освен това преди години сградата е фунционирала като туристически дом. Поради липса на информация в началото имаше какви ли не истории, включително и че “мутри” са “окупирали планината” и всякакъв друг фолклор. Най-куриозният случай беше, когато местни хора, на които бяхме правили забележки за нарушения в планината успяха да подведат с напълно невярна и абсурдна информация една организация, която без да провери излезе в публичното пространство с изцяло измислени обвинения срещу нас.
Истината е, че хората са свикнали да правят в планината каквото си искат, нямат никаква представа, че отскоро този район е защитена местност от 2021г. и на местно ниво често не съществува разбиране за нуждата от опазване на природата. Специално района в който оперираме е вододайна зона и водосбор, който захранва с питейна вода град Своге, град Берковица и множество села от северната и южната страна от централното било на планината и хората не разбират, че всичко което се случва в тази планина буквално изтича през чешмите им. За щастие напоследък голяма част от местното население разбра, че ние се борим за тяхната чиста природа и започваме да получаваме подкрепа дори от онези, които в началото не разбираха какво се случва. Със сигурност тези процеси ще продължат и ще можем заедно със съвместни усилия да опазим тази прекрасна планина.
Какви са генералните ви цели и какво ви предстои в близко бъдеще?
Основната ни и най-важна цел е опазването на природата на България според Европейските стандарти за чиста природа и въвеждане на международно признати стандарти за рейнджърство в България. Поради голямата подкрепа която получаваме от нашите европейски партньори, както и поради усърдната работа на целия ни екип, тази цел ще бъде постигната. Краткосрочната ни цел в близко бъдеще е допълнително увеличаване на щатния персонал от рейнджъри в базата и най-сетне започване на обучение на български рейнджъри в добавка на международните програми.
Това всъщност ме довежда до следващия ми въпрос, какви са предимствата на това служба като вашата да бъде частна и откъде набавяте финансиране? Всъщност имате ли въобще държавно или публично финансиране?
НАКЗТ не е взела до момента нито стотинка държавно или публично финансиране и това е целенасочено. Поради корупцията пропила голяма част от публичния сектор в България считаме, че единственият ефективен начин да се създаде работеща рейнджърска структура е ако тя е независима и се ръководи единствено от морал и принципи свързани с опазването на природата. За щастие този вид мислене привлече достатъчен ресурс и до момента всичко което сме направили е със 100% частно финансиране. Ние завършихме първоначалните етапи от проекта и в момента предстои надграждане. За него също на този етап няма да търсим държавно финансиране и би било добре вместо да се разчита отново на финансиране от чужбина, българският бизнес да припознае като социална отговорност нуждата от участие в опазването на нашата природа и да можем да продължим с помощ на местно ниво.
Каква е разликата между вас и другите зелени организации в България. Такива има много и това за което те се борят доста се припокрива с това което се опитвате да правите?
Разлика по отношение на възгледите ни, дотолкова доколкото всички се борим за чиста и устойчива природа няма. Ние привестваме всякакво сътрудничество със зелени организации както в България така и в Европейски съюз и поддържаме редица такива контакти. До някаква степен обаче има разлика в начина, по който функционираме и в това което всъщност представляваме. Ние сме организация, която си поставя за цел да работи на терен по осъществяване на контрол в защитените територии и в същото време сме единствената българска организация, която има за цел въвеждането и адаптирането към български условия на рейнджърската професия. В крайна сметка работата ни е доста различна и по-скоро не сме типична зелена организация. Отделно, нямаме и никакви политически амбиции.
Как можем да разберем повече за вас и вашата дейност?
Имаме уебсайт, както и фейсбуук страница в която от време на време се качва по нещо. Тъй като обаче фокусът ни е изцяло върху дейност на терен и по работещи текущи програми, информацията която публикуваме не е много. Точно по тази причина, въпреки че съществуваме от няколко години и извършваме активна дейност, за нас в публичното пространство не се знае много. Това сигурно ще се промени. Ние ще продължим да акцентираме изцяло върху работата си на терен, но има и запланувани редица образователни програми и мероприятия, включително и младежки програми и обучения. Целта ни остава подобряване на разбирането за нуждата от опазване на природата и практични дейности, свързани с постигането на устойчива и чиста природа в България.
Get to know these 4 new members from Bulgaria, Croatia, Spain, and Switzerland who recently joined the EUROPARC network. Welcome!
BULGARIA
National Protected Areas Control Agency
This new organization was created to assist government institutions and NGO’s in providing active control and monitoring of Bulgaria’s Protected Areas, biodiversity, and ensuring the sustainable use of natural resources. The agency trains mountain rangers and mountain patrols and runs a big training facility in the Balkan Mountains near Sofia, Bulgaria.
Mountain ranger on winter patrol, on the main Balkan ridge, 2200 meters altitude, “Zapadna Stara Planina” Protected Area, Bulgaria.
Спелеологът Иво Калушев (НАКЗТ): Понор планина е оставена без вода по напълно неестествен начин, от години водата се отвежда в друга посока
Къде е водата на Своге и Искрец? Природен феномен или човешка грешка?
В предаването „Преди всички“ свои версии и мнения изложиха двама експерти.
„И двете хипотези най-вероятно са верни. Най-вероятно има събитие от геоложки характер в основния пещерен колектор на Понор планина – срутване или отваряне на голям подземен обем, който поема водата в системата. Намаляването на нивото на пещерния сифон в пещерата Душника показва изтичане на гигантски обем струяща вода нанякъде.
Но и тезата на г-н Куманов е вярна – петроханската деривация действително отклонява всички води от южния склон на централното било на планината и ги отвежда на север – към Бързия и Монтана. Това са водите на цяла Понор планина, водата, която е създала карстовата система и изворите на Искрец. Тази вода от години е отведена в друга посока.“
Това коментира Иво Калушев – пещерен водолаз, спелеолог от Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ) в Стара планина.
Според г-н Калушев, „не е нормално цяла планина да се лиши от водата ѝ – Понор планина е оставена без вода по напълно неестествен начин„.
