Горските пожари - статия на НАКЗТ

Ролята на постоянната сеч в увеличаването на риска от горски пожари: Скритата опасност!

Горите са жизненоважни екосистеми, които поддържат биоразнообразието, съхраняват въглерода и осигуряват важни ресурси за оцеляването на хората. Въпреки това съвременните практики за дърводобив, особено постоянният и широкомащабен дърводобив, променят тези ландшафти по начин, който може да изглежда полезен, но всъщност подхранва опасен цикъл. Една от най-слабо обсъжданите последици от непрестанната сеч е нейната роля за увеличаване на риска от горски пожари. Поддържайки горите постоянно млади и насърчавайки гъстия подраст, постоянният дърводобив създава идеалната среда за катастрофални горски пожари.

Естествената динамика на горите: Балансът на горите

В една здрава, зряла гора екосистемата се регулира от баланса между старите дървета, естествените просеки и ограничения подраст. Възрастните дървета с дебела кора и високи корони служат като естествени противопожарни прегради. Те абсорбират влагата, засенчват горския етаж и ограничават разпространението на ниски пожари. При естествени условия периодичните малки пожари разчистват мъртвите отпадъци и излишната растителност, като поддържат здравето и стабилността на гората.

Постоянната сеч обаче нарушава този баланс, като премахва старите дървета и възстановява цикъла на растеж на гората. Въпреки че това може да изглежда като възобновяема практика, тя променя структурата на гората по начин, който увеличава уязвимостта към мащабни горски пожари.

Статия за горски пожари - НАКЗТ

Стара гора с малък подраст, устойчива на пожари

Проблемът с младите гори: ролята на гъстия подраст

Сечта, особено когато се извършва често или на големи площи, пречи на горите да узреят. В тези изсечени площи се стимулира нов растеж, но той често е гъст, ниско над земята и се състои от бързорастящи видове като храсти и треви. Въпреки че гората може да изглежда буйна и жизнена, тя също така създава огромно натрупване на горими материали.

Младите гори се характеризират с плътно подредени дървета, гъст подраст и сухи отпадъци, които действат като разпалки при пожар. В съчетание с увеличената слънчева светлина, достигаща до горската почва поради липсата на зряла корона, условията стават идеални за възникване на горски пожар. За разлика от старите гори, които могат да забавят или дори да спрат пожара, младите гори го подхранват и разпространяват бързо.

Фрагментация, предизвикана от дърводобива, и пътища на пожарите

Постоянната сеч не само поддържа горите млади, но и ги фрагментира, като създава просеки, пътища за дърводобив и пролуки в короните. Тези открити площи позволяват по-бързи скорости на вятъра и увеличават излагането на слънчева светлина, която изсушава растителността. Комбинацията от сухи условия и вятър създава пътища за пожарите, които им позволяват да се придвижват бързо и да се разпространяват на големи площи. Освен това тези изсечени райони с нисък, но гъст подраст служат като коридори за прескачане на огъня от един район в друг, което допълнително засилва разпространението.

Икономически и екологични последици

Последиците от повишения риск от пожари са сериозни. От икономическа гледна точка разходите за борба с горските пожари, за възстановяване на разрушените населени места и за възстановяване на изгубената дървесина могат да достигнат милиарди. От екологична гледна точка унищожаването на местообитанията не само застрашава дивата природа, но и нарушава цели екосистеми, което води до ерозия на почвата, замърсяване на водата и дългосрочна загуба на биоразнообразие.

Освен това честите горски пожари водят до цикъл, при който изсечените площи горят многократно, което не им позволява да се превърнат в устойчиви на пожари екосистеми. Резултатът е порочен кръг, в който постоянната сеч води до повече пожари, които на свой ред оправдават още по-голяма сеч като метод за „предотвратяване на пожари“, което само задълбочава основния проблем.

Горски пожари - статия на НАКЗТ

Намаляване на рисковете: Устойчиви практики в горското стопанство

За да се прекъсне този цикъл, е необходима промяна в практиките за управление на горите. Устойчивото горско стопанство се фокусира върху селективната сеч, запазването на старите гори и създаването на гори със смесена възраст, които имитират естествените модели на растеж. Тези методи намаляват риска от интензивни горски пожари, като поддържат баланса на растителността, гарантират, че подрастът е под контрол, и позволяват на горите да узреят.

Контролираното изгаряне, при което умишлено се предизвикват малки, управляеми пожари при строги условия, също може да помогне за намаляване на натрупването на горими материали. Чрез повторното въвеждане на огъня по контролиран начин горските стопани могат да имитират естествените процеси, които са били потиснати от десетилетията на политики за недопускане на пожари.

Освен това усилията за възстановяване на горите трябва да дават приоритет на засаждането на разнообразни видове, включително такива, които са по-устойчиви на пожари. Такива практики не само увеличават биоразнообразието, но и правят горите по-устойчиви на климатичните промени и пожарните заплахи.

Пожарникари гасят горски пожар - статия на НАКЗТ

Заключение: Преосмисляне на управлението на горите

Ролята на постоянната сеч в увеличаването на риска от горски пожари е сложен и често пренебрегван проблем. Въпреки че дърводобивът често се разглежда като необходима икономическа дейност и инструмент за управление на горите, неговото дългосрочно въздействие върху риска от пожари не може да бъде пренебрегнато. Като поддържаме горите млади и насърчаваме гъстия подраст, ние неволно създаваме условия за по-чести и по-тежки горски пожари с опустошителни последици.

Със засилването на климатичната криза е изключително важно да преосмислим подхода си към управлението на горите. Възприемането на устойчиви практики, които дават приоритет на екологичното равновесие, устойчивостта на пожари и биоразнообразието, ще бъде от ключово значение за опазването както на нашите гори, така и на общностите, които зависят от тях. Бъдещето на нашите гори, а и на цялата планета, зависи от решенията, които вземаме днес за начина, по който управляваме и взаимодействаме с тези ценни екосистеми.

2560 1440 НАКЗТ